Заселването в Бразилия на европейци, главно от Португалия, започва в средата на 16 век, но процесът се ускорява през 19 век, когато страната отваря своите граници за имигрантите. Между 1808 и 1972 г. около пет млн. души от над 60 страни се заселват в Бразилия, като повечето от тях идват от Португалия, Италия, Испания, Германия, Япония и Близкия изток.
Групата парду включва кабоклу (потомци на бели и индианци), мулати (потомци на бели и чернокожи) и кафузу (потомци на чернокожи и индианци). Пардо са мнозинство в Северния, Североизточния и Централно-западния регион. Повечето мулати са съсредоточени по източното крайбрежие на Североизточния регион, от Баия до Параиба, както и в северен Мараняо, южната част на Минас Жерайс и източната част на щата Рио де Жанейро.
Повечето чернокожи бразилци са потомци на роби, преселени насилствено от Африка между 16 и 19 век. Коренното население съставлява малка част от днешните жители на страната, като малка част от тях живеят в изолация. Към 2007 г. са известни 67 изолирани индиански племена при 40 през 2005 г. Смята се, че в Бразилия живеят най-големият брой изолирани народи в света.